Прибулена тайна,
една лъжа,
стенещи устни
желаят те сега.
Няма интриги,
няма мечти,
само лукави истини,
само забрàви, погубващи ни.
Огледалото в моята стая
отново крещи,
две рози червени изсъхнали
и самотата наоколо бди,
тя не заспива, иска сълзи.
Свещта не догаря в нощта
и аз не затварям очи,
за да заспя.
Вятърът духа в прозорците стари,
вятърът вдишва отровния дим от цигари.
Две чаши с вино на масата лежат,
обърнати са те надолу и
по покривката от бронзов сатен те текат.
© Катрин Гълъбова Todos los derechos reservados
Неразбираемо и необяснимо!!!