Прибулена тайна,

една лъжа,

стенещи устни

желаят те сега.

Няма интриги,

няма мечти,

само лукави истини,

само забрàви, погубващи ни.

Огледалото в моята стая

отново крещи,

две рози червени изсъхнали

и самотата наоколо бди,

тя не заспива, иска сълзи.

Свещта не догаря в нощта

и аз не затварям очи,

за да заспя.

Вятърът духа в прозорците стари,

вятърът вдишва отровния дим от цигари.

Две чаши с вино на масата лежат,

обърнати са те надолу и

по покривката от бронзов сатен те текат.