Едно проплакало събуждане
ме поема вече нежно със звуците си,
а денят ми е едно тежко изнудване
и ме напътства да подреждам мислите си,
а това дълго нощно пътуване
все още ме държи в своето сънуване...
И въздъхвам с едно опасно вдишване,
такова по-навътре от това ще е измислено
и се намръщвам с леко трепване,
за да може вече да е усещане,
след това ей така, до края, идва усмихване,
а всъщност още мечтая и стоя в замисляне ...