9.02.2011 г., 22:00 ч.

Тайно укритие 

  Поезия » Бели стихове
781 0 0
Едно проплакало събуждане
ме поема вече нежно със звуците си,
а денят ми е едно тежко изнудване
и ме напътства да подреждам мислите си,
а това дълго нощно пътуване
все още ме държи в своето сънуване...
И въздъхвам с едно опасно вдишване,
такова по-навътре от това ще е измислено
и се намръщвам с леко трепване,
за да може вече да е усещане,
след това ей така, до края, идва усмихване,
а всъщност още мечтая и стоя в замисляне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??