27 nov 2012, 11:36

Талисман 

  Poesía » De amor
702 0 8

От поглед клада в мен запали -

с искрицата на лудостта,

усмихна се и ме погали

с карминов свян и чистота...

 

В живот предишен съм те срещал

сред бързеите на страстта -

звезди от пътищата  млечни

улавяхме във вечността...

 

Щом те погледна – ослепявам,

говоря... но съм всъщност ням,

че грях си ти, дори забравям

и искам всичко да ти дам...

 

Сърцето ми вземи, момиче,

за тази обич – талисман:

той ще я  пази – Дух кармичен

на шията ти виснал сам...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??