27.11.2012 г., 11:36 ч.

Талисман 

  Поезия » Любовна
664 0 8

От поглед клада в мен запали -

с искрицата на лудостта,

усмихна се и ме погали

с карминов свян и чистота...

 

В живот предишен съм те срещал

сред бързеите на страстта -

звезди от пътищата  млечни

улавяхме във вечността...

 

Щом те погледна – ослепявам,

говоря... но съм всъщност ням,

че грях си ти, дори забравям

и искам всичко да ти дам...

 

Сърцето ми вземи, момиче,

за тази обич – талисман:

той ще я  пази – Дух кармичен

на шията ти виснал сам...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??