25 ene 2011, 20:52

Там, където... 

  Poesía
1858 0 49

Като шум от премигване

или удар от брадва,

любовта ни застига

и във нас се прокрадва...

 

и съвсем неумело,

ту насън, ту наяве

ни целува по челото

и звезда му поставя.

 

И почти неизбежно,

и почти слепешката

ще залитнем от нежност

и ще тръгнем нататък...

 

там, където душата ни

изведнъж се очиства

от прегръдки пресмятани

и пропукани истини...

 

там, където и днеска

(не от вчера прегърбена),

ревността бие трескаво

на сърцата ни тъпана...

 

там, където все още

безразсъдно преплетени,

след самотните нощи

ще изгреят ръцете ни...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??