25.01.2011 г., 20:52 ч.

Там, където... 

  Поезия
1859 0 49

Като шум от премигване

или удар от брадва,

любовта ни застига

и във нас се прокрадва...

 

и съвсем неумело,

ту насън, ту наяве

ни целува по челото

и звезда му поставя.

 

И почти неизбежно,

и почти слепешката

ще залитнем от нежност

и ще тръгнем нататък...

 

там, където душата ни

изведнъж се очиства

от прегръдки пресмятани

и пропукани истини...

 

там, където и днеска

(не от вчера прегърбена),

ревността бие трескаво

на сърцата ни тъпана...

 

там, където все още

безразсъдно преплетени,

след самотните нощи

ще изгреят ръцете ни...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??