Нощта прекършва тънко тяло,
в един безумен лунен танц,
покрит на тъмното с воала,
градът заспива в звезден блян.
Угасват най подир прозорците
самотните очи на лудостта,
отиват си дори и царедворците,
ласкали дивната й красота.
А тя сега танцува диво
отметнала назад коси- крила,
като камшик снага извива
пристъпят ситно босите й ходила. ...