Когато някога смъртта отново някой горе вземе,
се ражда бебе на света и грее в благото ни време.
Детето спи и топла гръд велики сили му дарява,
а някой тича сам, без път, сломен от болката кора̀ва.
Когато падне вечерта и плаче младата вдовица –
ужасна болка е смъртта и мощна, шантава плесница!
Животът търси своя път! Луната пада уморена!
Смъртта е тиха. Тя е кът?! Помнѝ вдовицата сломена!
Животът никога не спи. Нима животът е в парите?
Накрая тръгваме с души, които пеят за мечтите!
Боли, когато ти си сам, но после с някой се намираш!
Градиш семейния си храм и ето – всяка болка спира... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse