16 feb 2021, 1:51

Танцът на тъмнината 

  Poesía
198 0 0

Не желая да влизам в кавги
и не зная какво ще ми струва
да рисувам със слово очи,
за които отдавна будувам.

Не обичам да тичам натам,
накъдето небето щурмува
на душата стихийния плам,
а умът за покоя жадува. 

Като филмови ленти летим,
без акценти, които да сложим
на моменти с човека любим –
и лежим на Прокрустово ложе.

Тъмнината танцува сама
и сърцето ѝ топло милее
да го сгрее искра – любовта,
и да има усмивки за нея.


 

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??