18 sept 2008, 11:27

Театър 

  Poesía
781 0 11
Завесата се вдига. Светлина
залива подредените декори
и в миг, забравил страх и самота,
на сцената изправя се актьорът.
Играта е приел като съдба,
все нова пиеса публиката иска.
Усмихва се, в очите му - сълза...
По-жив ли си на сцената, артисте?
И колко ли герои си създал,
изстрадал ли си всяка твоя роля...
В измисления образ си познал
и смях, и болка - чужда или своя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??