Самодива (Вики)
536 5966
18.09.2008 г., 11:27 ч.

Театър 

  Поезия
740 0 11
Завесата се вдига. Светлина
залива подредените декори
и в миг, забравил страх и самота,
на сцената изправя се актьорът.
Играта е приел като съдба,
все нова пиеса публиката иска.
Усмихва се, в очите му - сълза...
По-жив ли си на сцената, артисте?
И колко ли герои си създал,
изстрадал ли си всяка твоя роля...
В измисления образ си познал
и смях, и болка - чужда или своя.
На теб са спрени блеснали очи -
прекрасен си, душите ни докосваш,
накарал всичко в теб да замълчи,
и с ролята си само омагьосваш.

Изпращат те с аплаузи и цветя.
Навън те среща злобно леден вятър,
но... нищо. Ти познаваш го това.
Животът и без сцена е театър.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??