Музиката нежна пак се чува.
Намалява се, на моменти дори се усилва!
Звън познат, да пее все ми се причува!
Това усещане все не спира!

Хванала със двете си ръце,
гледам това малко и странно нещо!
Загледана с очакване и с трепет от сърце
се надявам да звънне неизбежно!

Седя и не спирам да гледам телефона!
Чудно, но до сега винаги съм го разбирала!
Сега вече дори не разпознавам тона!
Чувствам се към него някак си обидена!

Държа го с двете си ръце, държа и го притискам.
Надявам се да звънне!
Ту искам да те чуя, ту ме притесняваш и не искам!
Слава богу, че твоят облик сега не може да ме зърне!

Изведнъж настъпва тъмнина,
само лампичката на нощното ми шкафче още свети!
Настръхва телефонът, чувства самота.
Иска да чуе твоя глас или да получи топли смс-и!

Кара ме да звънна!
Не, аз имам твърде много гордост  и страхове!
Не мога да престъпя!
А летят в главата спомени и стихове.

Телефонче, защо ме караш да се измъчвам?
Бих искала далеч от очите си да те захвърля!
Защо ме караш да те оставям, а после пак да те дърпам?
Няма аз да звънна!

Понякога мразя този удобен апарат!
Не аз него, а той мен хвърля и то в много размисли!
С него се смея, а после преживявам пак преврат!
Ядосвам се точно на такива слаби и измамни, нежни пориви!

И така завършва тази горделива история!
Аз искам да звънна, но от инат няма!
ТОй може би също иска, но нашата любов е една рушителна корозия!
Една любов, породена през телефонната измама.

Понякога обичам да звъни телефонът,
понякога тогава чувам дори как се пее песен.
Понякога се чувствам така, когато с теб си говоря!
Но кажи му да не мълчи! Тогава става моят клетник вечен!