15.12.2007 г., 23:25 ч.

Телефон 

  Поезия » Любовна
4.0 (1)
713 0 1
Музиката нежна пак се чува.
Намалява се, на моменти дори се усилва!
Звън познат, да пее все ми се причува!
Това усещане все не спира!
Хванала със двете си ръце,
гледам това малко и странно нещо!
Загледана с очакване и с трепет от сърце
се надявам да звънне неизбежно!
Седя и не спирам да гледам телефона!
Чудно, но до сега винаги съм го разбирала!
Сега вече дори не разпознавам тона!
Чувствам се към него някак си обидена! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Предложения
  • Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »