Когато тръгна към успеха...
Една жадувана илюзия!
Сценарий, декор, пиеса,
ми изглеждат твърде чужди.
И вярвам, че нещата чакат
в нозете ми. Но нещо липсва!
Но, Боже, кой ти гледа плахо?!
Нали помислите ми са чисти?
Някакво съмнение пропълзява.
Нима съм толкова себичен?!
Любовта ли? Ако не е тъдява:
нима не лъжа, че обичам?