Понякога ме караш да се смея,
изпиваш моята тъга с очи,
погледна ли ги,чувствам,че живея
и раната в сърцето спира да кърви.
Понякога безпричинно се усмихваш
и срамежливо навеждаш своята глава.
За теб да пиша, не мога и не искам,
не съм достойна още за това.
Ти показа ми, какво е да повярваш
във силата на вътрешния глас.
Научи ме никога да не предавам
волята на собственото "Аз". ...