byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
10.06.2006 г., 18:16 ч.

ТИ.. 

  Поезия
5.0 / 3
789 0 6
Понякога ме караш да се смея,
изпиваш моята тъга с очи,
погледна ли ги,чувствам,че живея
и раната в сърцето спира да кърви.
Понякога безпричинно се усмихваш
и срамежливо навеждаш своята глава.
За теб да пиша, не мога и не искам,
не съм достойна още за това.
Ти показа ми, какво е да повярваш
във силата на вътрешния глас.
Научи ме никога да не предавам
волята на собственото "Аз". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Аз лъжецът
    Аз лъжецът
  • щураче (любимка) Есенно сладко
    Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Режете ги! Поникват пак...Крилата...
    Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
  • vega666 (Младен Мисана) Сбогуване
    Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »