26 feb 2007, 8:47

Ти 

  Poesía
895 0 22

Замислена си. За какво ли?

Въпросите са в твоята глава.

Изричат устни: „ Давам обичта си!”

И други палещи слова.

 

Прескачат думите. Тревожни.

Рушат се всички правила.

Наглед са толкоз невъзможни,

че иска сила за това.

 

Ръце от болката белеят.

Наместо галещи с любов.

Като река от мъка сълзи леят,

очи без блясък. С тъжен зов.

 

Прегръщам тръпнещото тяло.

Погалвам твоите коси.

Попиват устните сълзите.

А ти... До мен  те моля, остани.

 

Замислена си. Не, щастлива.

В прегръдката на любовта.

От теб си болката отива.

Сега сме двама във нощта.

 

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??