26.02.2007 г., 8:47 ч.

Ти 

  Поезия
921 0 22
Замислена си. За какво ли?
Въпросите са в твоята глава.
Изричат устни: „ Давам обичта си!”
И други палещи слова.
Прескачат думите. Тревожни.
Рушат се всички правила.
Наглед са толкоз невъзможни,
че иска сила за това.
Ръце от болката белеят.
Наместо галещи с любов.
Като река от мъка сълзи леят,
очи без блясък. С тъжен зов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??