5 jul 2010, 12:22

Ти чуваш ли? Говоря с тишината... 

  Poesía » De amor
1079 0 21
Аз пак съм тук. Присядам мълчаливо
на каменната пейка край морето.
Косата си приглаждам тихо... тихо,
и слушам онзи, северния вятър.
Как тихо е. А бурята в душата
докрай заплита режещите клони.
Припява птица. Прави серенада
на жаждата удавена без време.
Аз пак съм тук. Говоря с тишината.
Споделям недописани куплети,
а тя като дете ту пее, ту се смее,
ту плаче диво, все едно я хапя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??