Ти пак дойде и в мен раззелени се,
стопи с усмивка всички ледове.
Цветенце нежно разцъфтя във очите,
щастие грейна на тъжното лице.
Донесе трепет, страст и топъл спомен,
сълзи донесе от любов и от тъга.
Един за мен си ти във свят огромен,
ти... преобърна моята съдба.
Завръщай се при мен, когато страдаш,
когато те обзема болка и тъга.
Бъди със мен във трудности и в радост,
ти знаеш, аз съм твоята жена.
Ще бъда тук, за теб ще съм светиня,
ти идвай с тишината на нощта.
За теб ще се превърна и в богиня,
ще нося обич, нежност, светлина.
Сега върви и знай, не ще да страдам.
В сърцето само нежно ме пази.
Ще чакам тук и, знай, не ще предавам
нашите спомени от приказните дни.
© Таня Илиева Todos los derechos reservados