16 abr 2010, 21:48

Ти и аз 

  Poesía » De amor
663 0 5

Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,

и крилата, с които духът ми волен летеше.

В сърцето твое вселена от обич откривах

и жива вода от усмивката нежна отпивах.

 

Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали

и искрата, която в сърцето ти огъня пали.

Твоята слънчева пролет и щедрата есен.

Аз съм твоята радост и твоята песен...

 

Вървим през годините - влюбени, дръзки и смели,

живота си общ като дар от съдбата приели.

 

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??