18 ago 2019, 20:08  

Ти само моя си само моя 

  Poesía » Verso libre
1071 0 5

Един ден те срещнах
и те попитах къде отиваш.
На ухото ти тихо прошепнах,
Как устни хубаво присвиваш!

Ти само моя си, само моя!
Перфектната жена.
На друг недей да си, аз те моля.
Ти си ми едничка, и само една.

Искам с устни пак да те погаля.
Да опреш глава на мойта гръд.
В теб страстта силно да разпаля,
Галейки твоята прекрасна плът.

Дъх на страст и мирис на наслада.
В теб се показва, когато сме двама.
Нека започне любовната свада.
Нека приключи детската драма.

 

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незнам какво да кажа, прочитам стиховете си 4 пъти преди да натисна бутона публикувай, ако някъде съм допуснал правописна грешка. Не е защото не знам къде, как трябва да се напише, а все пак работим с клавиатура. Вече тук влиза ролята на редактора, да не забравя ме, а за който, която, и така натам. Обичам да използвам старобългарски, и диалекти в стиховете си по силно е. Това е моят стил, пак казвам, не се опитвам да се докажа, правя го за мен самият.
  • Може би ще се научиш. Но със сигурност трябва да се научиш да не допускаш елементарни правописни грешки. Затова чети! Много. Качествена литература е най-добре да се чете (в сайта е много малко - затова отпечатани книги от известни автори е най-добрата рецепта).
  • Ти имаш поетична душа...
    А това е най - важното...
  • 🙂 На ясно съм, че не мога да пиша, казвали са ми го. Пиша за удоволствие, не за слава. Благодаря ти сърдечно!
  • Това е по - хубаво от предишните...
    Ще се научиш...
Propuestas
: ??:??