В душата ти тъга се е събрала,
в очите-може би, печал.
От скръб настръхнала си цяла,
а ти си моят идеал.
С никого не разговаряш
за себе си, за своя хал.
Полека вътре в теб изгаряш,
а ти си моят идеал.
Ако разяжда те вината,
веднага бих си я признал.
Не чакай за това отплата-
та ти си моят идеал.
Ако те болката раздира
с радост бих я изтърпял.
Недей по малко ти умира-
та ти си моят идеал.
Страниш от всичко и от всеки,
редут издигнала си цял.
Неведоми са твоите пътеки,
а ти си моят идеал.
Недей, не си отивай мила!
За мен спасителен си сал.
Ти си едничката ми сила.
Ти си моят идеал!
© Георги Янков Todos los derechos reservados