В душата ти тъга се е събрала,

в очите-може би, печал.

От скръб настръхнала си цяла,

а ти си моят идеал.

С никого не разговаряш

за себе си, за своя хал.

Полека вътре в теб изгаряш,

а ти си моят идеал.

Ако разяжда те вината,

веднага бих си я признал.

Не чакай за това отплата-

та ти си моят идеал.

Ако те болката раздира

с радост бих я изтърпял.

Недей по малко ти умира-

та ти си моят идеал.

Страниш от всичко и от всеки,

редут издигнала си цял.

Неведоми са твоите пътеки,

а ти си моят идеал.

Недей, не си отивай мила!

За мен спасителен си сал.

Ти си едничката ми сила.

Ти си моят идеал!