Anita765 (Ани Монева)
296 11763
15 ago 2009, 20:25

Тиха обич 

  Poesía
1163 1 12

 

Заплетеният полъх във косите си ми ти,

мечтата ми стаена в мъжките ти длани,

усмивката в забързаните сиви дини

и думите, които във стиха ми ще останат.

 

Понякога превръщаш се във топъл дъжд

и дълго, дълго по прозорците валиш,

детето си, със сините очи на късен мъж,

свещта запалена за мен отляво да гори.

 

И си перце, отронено от птичето крило,

събрало в пухчетата неизпята песен,

дългоочаквано от мене утринно писмо

и шепота на слънцето във жълта есен.

 

Понякога приличаш много на една тъга,

тогава скрито, късо и беззвучно плача.

И лъч си, прозвънил в студена тишина,

спомен си за слъчевото зайче в мрака.

 

Измислям те в куплет и ставаш ласка,

а ти измисляш имена, с които ме наричаш.

Усещам се жена и даже да е кратко,

искам само много тихичко да те обичам.

 

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??