Anita765 (Ани Монева)
296 11763
15.08.2009 г., 20:25 ч.

Тиха обич 

  Поезия
1157 1 12

 

Заплетеният полъх във косите си ми ти,

мечтата ми стаена в мъжките ти длани,

усмивката в забързаните сиви дини

и думите, които във стиха ми ще останат.

 

Понякога превръщаш се във топъл дъжд

и дълго, дълго по прозорците валиш,

детето си, със сините очи на късен мъж,

свещта запалена за мен отляво да гори.

 

И си перце, отронено от птичето крило,

събрало в пухчетата неизпята песен,

дългоочаквано от мене утринно писмо

и шепота на слънцето във жълта есен.

 

Понякога приличаш много на една тъга,

тогава скрито, късо и беззвучно плача.

И лъч си, прозвънил в студена тишина,

спомен си за слъчевото зайче в мрака.

 

Измислям те в куплет и ставаш ласка,

а ти измисляш имена, с които ме наричаш.

Усещам се жена и даже да е кратко,

искам само много тихичко да те обичам.

 

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??