30 ene 2009, 12:00

Tихия кът 

  Poesía » Otra
566 0 5

Кух спомен кънтеше
в необятната дупка,
наречена още сърце.
Овехтял и забравен,
от твърда черупка,

подаде алчни ръце.

 

Безсилен в капана 

на моите мисли,
прехласнат по мъртъв момент,
яхвах мечтите 
и бавно прелиствах

чувствата скрити във мен.

 

Те препускаха смело

към празната дупка
и търсеха верния път.
Прибрах ги умело
във нова черупка
при другите в тихия кът.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??