30.01.2009 г., 12:00 ч.

Tихия кът 

  Поезия » Друга
565 0 5

Кух спомен кънтеше
в необятната дупка,
наречена още сърце.
Овехтял и забравен,
от твърда черупка,

подаде алчни ръце.

 

Безсилен в капана 

на моите мисли,
прехласнат по мъртъв момент,
яхвах мечтите 
и бавно прелиствах

чувствата скрити във мен.

 

Те препускаха смело

към празната дупка
и търсеха верния път.
Прибрах ги умело
във нова черупка
при другите в тихия кът.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??