На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване...
И горя, защото
съм няма, защото не казах,
защото съм тиха...
Дали знаеш колко дълго те чаках и колко се радвам, че приличам на лист...