22.04.2016 г., 7:24 ч.  

Тихо... 

  Поезия » Любовна, Друга
379 0 3

 

На слънчевия ми човек

 

Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване...


И горя, защото
съм няма, защото не казах,
защото съм тиха...

Дали знаеш колко дълго те чаках и колко се радвам, че приличам на лист...

© Йоана Всички права запазени

 

 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Едно тихо удоволствие...и красота...и любов и още...
  • Да, наистина е станало. Дано хората в сайта осъзнаят колко честни коментари правиш... Просто си имаш особен стил и е очарователен, Мисана. Благодаря на всички за оценките
  • Много нежно и докосващо стихотворение. За мен е станало 100 процента! Хубав ден, Лимеруна с 5 звезди на слънчевото днес небе.
Предложения
: ??:??