тихо е

11 abr 2007, 0:34

Poesía

676 0 12

Отиде си - сърцето ми те гонеше.
По всевъзможни начини се криех
и обяснявах ти,
че няма нищо ново -
че всичко е така, както преди.
А лъгах те... умишлено, студено,
навярно беше ми омръзнало...
Навярно
бях привикнала със тебе
и даже чувствах се обвързана.
От поривът за свобода ли,
от някакво пресищане ли, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

тихо е

Искате да прочетете повече?

Propuestas