дакота (Дакота)
152 364
11.04.2007 г., 0:34 ч.

тихо е 

  Поезия
647 0 12


Отиде си - сърцето ми те гонеше.
По всевъзможни начини се криех
и обяснявах ти,
че няма нищо ново -
че всичко е така,  както преди.


А лъгах те... умишлено, студено,
навярно беше ми омръзнало...
Навярно
бях привикнала със тебе
и даже чувствах се обвързана.


От поривът  за свобода ли,
от някакво пресищане ли,
правех 
така,
че постепенно ме намразваше,
а болката в очите ти забравях.


Мълчание сега съм, свечерено -
от месеци не съм те чувала...
Сама съм -
в празното със времето,
което все крадях...
И те изгубих.


Не ми е нужно да те имам в спомени,
не мога да погледна във очите ти.
Изпъдих те -
останах със  спокойствието,
което днес не търся вече...

Тихо е.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??