24 may 2009, 21:20
Тишина
Тръгнах си, когато още беше тихо,
исках да избягам от срама.
Знаех, че любимият от теб си бе отишъл
и бе останал само мъж, но без душа.
С бързи стъпки се втурнах към вратата,
разрошена и бършеща сълза.
Заключих три пъти вратата
оставих всичко - у дома, а пред мене -
сляпа бяла празнота.
© Нати Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря на всички
-
Отприщени чувства, Нати! Поздрав: Барона
-
Натъжи ме,но стихът ти е прекрасен!Прегръдка за теб!
-
Емоционален взрив!
Много познато... близко...
Горе главата, нека да празнуваме най-духовния празник!
Честит да ти е!!!
Прегръдка! -
Благодаря
-
Кратко, но поне за мен има доста емоция!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Празнотата е ужасно нещо, срамът - също... но стихотворението е страхотно - чувствено и искрено... понякога е по-добре да излезем от стаята, вместо да го погледнем в очите... ПОЗДРАВ!!!