24.05.2009 г., 21:20 ч.
Тишина
Тръгнах си, когато още беше тихо,
исках да избягам от срама.
Знаех, че любимият от теб си бе отишъл
и бе останал само мъж, но без душа.
С бързи стъпки се втурнах към вратата,
разрошена и бършеща сълза.
Заключих три пъти вратата
оставих всичко - у дома, а пред мене -
сляпа бяла празнота.
© Нати Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички
-
Отприщени чувства, Нати! Поздрав: Барона
-
Натъжи ме,но стихът ти е прекрасен!Прегръдка за теб!
-
Емоционален взрив!
Много познато... близко...
Горе главата, нека да празнуваме най-духовния празник!
Честит да ти е!!!
Прегръдка! -
Благодаря
-
Кратко, но поне за мен има доста емоция!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Празнотата е ужасно нещо, срамът - също... но стихотворението е страхотно - чувствено и искрено... понякога е по-добре да излезем от стаята, вместо да го погледнем в очите... ПОЗДРАВ!!!