Какво е тишината?
Миг покой, преди светът ти да избухне
И твоето аз преди да рухне,
И всичко в теб да се разтвори
И всяка клетка да отвори.
А вселената тайничко ни гледа
Защото ний сме част от нейните деца
Които трябва да някак да отгледа
За да изпълни си целта.
Да се родим в този ден, година, век
Да станем може би човек
Изпълнен със съмнения, догадки
За истината, която е загадка
И само Тя, вселената, я знае
Любовта е истината, Тя е!
И ти започваш да я чувстваш
Да я обичаш даже гушкаш
Сърцето бие учестено
В стомаха пъркат пеперуди
И всички мислят че сме луди
А то било е мимолетно..
Но винаги е толкова красиво, цветно
Че всеки път щом пак се случи
Отново мислят ни за луди,
Но не ни пука, и без задръжки
Преживяваме го пак, отново, мъжки
И пак е толкова красиво
И пак е толкова игриво
И пак ще бъде мимолетно.
И пак, отново много цветно.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados