1 mar 2020, 0:03  

Тишина 

  Poesía
535 3 5
Не е старост, моя тишина,
щом напролет цвят косите ронят.
Младост втора... дали е жена,
но с корона?
Колко близка нощем си с деня?
Пият нотите с дъжда от грамофона.
Шарен спомен пратил е съня
на балкона.
Искаш ли?!... Разменям аз лъжичка
сладко вишнево за семенце любов!
Хвана ме... не съм... не съм самичка...
по пантофи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??