Няма те, сърцето ми студено е кат камък,
няма го и онзи топъл пламък.
Когато всичко свърши разбрах, че те обичам,
но сега вече всичко е различно.
Нямам право да те имам.
Защо така наказа мен?
И всеки път, щом чуя твоя глас,
аз спомням си за нас...
Колко хубаво ни беше,
как сърцето ми трептеше...
И как всичко в един миг рухна
и как не можех да го спра.
Как обичах те до полуда
и как по теб горях.
Сега пламъкът във мен угасна ,
остана само пареща жарта.
От нея пламък не ще се роди,
а моята душа пронизват я бодли.
Сега, когато теб те няма,
в мен остана пустота
и болката е тъй голяма...
искам, но не мога да я спра...
© Люби Бурдева Todos los derechos reservados