Няма те, сърцето ми студено е кат камък,

няма го и онзи топъл пламък.

Когато всичко свърши разбрах, че те обичам,

но сега вече всичко е различно.

Нямам право да те имам.

Защо така наказа мен?

И всеки път, щом чуя твоя глас,

аз спомням си за нас...

Колко хубаво ни беше,

как сърцето ми трептеше...

И как всичко в един миг рухна

и как не можех да го спра.

Как обичах те до полуда

и как по теб горях.

Сега пламъкът във мен угасна ,

остана само пареща жарта.

От нея пламък не ще се роди,

а моята душа пронизват я бодли.

Сега, когато теб те няма,

в мен остана пустота

и болката е тъй голяма...

искам, но не мога да я спра...