От всички лъкатушещи пътеки
как точно в твоята се влях,
от всички пътища нелеки
как точно по твоя да вървя избрах?
От всички любовници без име
как точно твоето реших да изкрещя,
как от всички стихове в красиви рими,
за теб най-красивия избрах да построя?
От всички очи непознати и чужди
как точно в твоите да се огледам реших?
Защо от всички души, издълбани ненужно,
само в твоята да ровя не се осмелих?
Как от всички обещания измамни
само поетите към тебе спазвах,
как от всички срещи случайни и нехайни
само за онези с теб не закъснявах?
Как от всички дадени целувки
само с теб очите си затварях,
как сред всички мои хиляди преструвки
истинска пред тебе само се показвах?
Как ли? Защото те обичам.
Толкова е лесно вече да го изрека!
Не искам и няма да отричам,
че не съществуваш ли, без тебе ще умра.
Само по твоя път искам да вървя
и в твоята пътека да се влея!
Само твойто име искам да мълвя
и за тебе само стихове да пея.
Само в твоите очи да се оглеждам
и само твойто име да изричам.
Само в теб да гледам със надежда,
искам теб и само тебе да обичам!
© Малена Todos los derechos reservados