От всички лъкатушещи пътеки

как точно в твоята се влях,

от всички пътища  нелеки

как точно по твоя да вървя избрах?

От всички любовници без име

как точно твоето реших да изкрещя,

как от всички стихове в красиви рими,

за теб най-красивия избрах да построя?

От всички очи непознати и чужди

как точно в твоите да се огледам реших?

Защо от всички души, издълбани ненужно,

само в твоята да ровя не се осмелих?

Как от всички обещания измамни

само поетите към тебе спазвах,

как от всички срещи случайни и нехайни

само за онези с теб не закъснявах?

Как от всички дадени целувки

само с теб очите си затварях,

как сред всички мои хиляди преструвки

истинска пред тебе само се показвах?

Как ли? Защото те обичам.

Толкова е лесно вече да го изрека!

Не искам и няма да отричам,

че не съществуваш ли, без тебе ще умра.

Само по твоя път искам да вървя

и в твоята пътека да се влея!

Само твойто име искам да мълвя

и за тебе само стихове да пея.

Само в твоите очи да се оглеждам

и само твойто име да изричам.

Само в теб да гледам със надежда,

искам теб и само тебе да обичам!