21 ene 2022, 15:42

Тогава 

  Poesía » Del paisaje, Verso acróstico, Formas graves
468 5 5
Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони,
Метат небето, плачат на брега,
А мислят: "- Леден вятър на шега
Гръмовно тътне в нашите корони".
И нищо, че сега вилнее зимата,
Че февруари идва и е късно,
Навярно всичко следва своя път,
О, ако още март си помни името, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??