Patrizzia (Надежда Ангелова)
2290 18255
21.01.2022 г., 15:42 ч.

Тогава 

  Поезия » Пейзажна, Акростихове, Строги форми
443 5 5

Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.

 

А вън върбите с кичести помпони,
Метат небето, плачат на брега,
А мислят: "- Леден вятър на шега
Гръмовно тътне в нашите корони".

 

И нищо, че сега вилнее  зимата,
Че февруари идва и е късно,
Навярно всичко следва своя път,

 

О, ако още март си помни името,
Светът отново в пролет ще възкръсне...
Тогава лястовички люлки ще плетат...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??