Тогава
Беше хубаво, не го осъзнах...
Цели високи търсех (както и сега)
и в една от тях теб познах,
не знаех, че греша...
Прекрасно време беше... Градях мечти!
Не подозирах, че трябваше да ги оставя...
Мислех, че мисълта трябва в облаците да хвърчи
и споменът никога да не се забравя...
Беше... Но свърши!
Излъга ме времето летейки...
Безкрайно исках да е, но желанието ми прекърши...
Все пак, това е живот човешки...
© Тина Todos los derechos reservados
човек е голям...колкото са големи мечтите му...с обич, Тина.