29.11.2008 г., 21:28 ч.

Тогава 

  Поезия » Друга
635 0 1

Тогава

 

Беше хубаво, не го осъзнах...

Цели високи търсех (както и сега)

и в една от тях теб познах,

не знаех, че греша...

 

Прекрасно време беше... Градях мечти!

Не подозирах, че трябваше да ги оставя...

Мислех, че мисълта трябва в облаците да хвърчи

и споменът никога да не се забравя...

 

Беше... Но свърши!

Излъга ме времето летейки...

Безкрайно исках да е, но желанието ми прекърши...

Все пак, това е живот човешки...

© Тина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??