Толкова е лесно в мъглата

23 may 2012, 13:06

Poesía » Otra

472 0 0

Толкова лесно е да си идеш:
лягаш в пролетната мъгла
и те понасят мигове
сиви облаци. Тишина

те пробожда. Питаш се:

"Съхрани ли ги с "копи-пейст"

всички думи, примигнали

по лаптопа ти?" В анапест

завалява дъждът навъсено,

но след малко - виж ти! Дъга!

А мъглата, разкъсана,
озарява я светлина -

долу сянката ти, накъсана,
някой в думите ти събра.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.