30 dic 2018, 0:20

Топола 

  Poesía
358 1 1

Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май. 
Разстилаше я
на облачни туфи
из ъглите на къщите. 
Вдигаше се на пръсти
и протягаше 
високите си пръсти 
за още от слънцето. 
Когато омекнаха очите му
тя изпусна 
сърцевидното си листо
и то дълго осветяваше
паважа. 
До самия край 
принадлежеше 
на септември.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??