30.12.2018 г., 0:20 ч.

Топола 

  Поезия
359 1 1

Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май. 
Разстилаше я
на облачни туфи
из ъглите на къщите. 
Вдигаше се на пръсти
и протягаше 
високите си пръсти 
за още от слънцето. 
Когато омекнаха очите му
тя изпусна 
сърцевидното си листо
и то дълго осветяваше
паважа. 
До самия край 
принадлежеше 
на септември.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??