От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.
Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?
Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!
Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят.
Сърцата ми не спират да кървят и болката безкрайна ме изгаря.
Наричат ме с обидни имена служители на разните гишета,
когато ток отивам да платя и давят ме в море от ЕГН-та.
Ще вдигна тост за моята страна! Пишете го на сметка на поета!
Държавата е мащехата зла, а ние сме премазани вълчета...
Илюзиите вече не тая... България полека си отива...
Застана тя самичка на ръба. Дори и пред смъртта си е красива. ...